Аз съм “Як” - изтребител. Моторът ми звъни, Небето е моя обител! Но онзи, който в мене седи, счита, че той е изтребител. В миналия бой свалих “Юнкерс”. Превех с него каквото си искам. Но тоя, дето в мене седи, Взе да ми писва. В миналия бой ме надупчиха, Механикът ме закърпи. Но онзи, който в мене седи, Пак ме вкарва в “щопор”. От бомбардировача бомба лети - смърт на летището. А струва ми се, че стабилизаторът пее “Мир на вашия дом”! Отзад “Месершмит” ми захожда Ще се измъкна - уморих се от рани, А онзи, който в мен седи, Виждам решил е - на таран! Какво прави - ще се взривим!... Не искам да горя на пясъка. Всички скорости и предели преодолявам. И пикирам. Аз съм главния! А отзад...да пукна дано! Къде е онзи, който водех?! И ето той задимя, кимна и запя: “Мир на вашия дом”! И онзи, в моята черупка, Остана сам и се вкисна. Заблуди ме и с пикиране Ме вкара в мъртъва примка. Дърпа към себе си - двойно натоварване. Ех, и това ми било летец - Ас! Отново ще го послушам, Но за последен път! Повече няма да бъда покорен, По-добре да лежа на земята! Но не чува ли бесния ми пулс Бензинът - моята кръв - е на нулата! Търпението на машината има предел, И той изтече! Но онзи, който в мене седи, Заби глава в стъклото! Убит е - щастлив съм, летя по-леко, Последните сили изгарям. Какво е това? В дълбоко пикиране съм - И не мога да изляза! Досадно - сам не успях, дано провърви другиму. Изглежда, накрая и аз запях: “Мир на вашия дом”
© Филип Филипов. Превод, 2008