Аз стоя! Стоя с гръб към строя. Доброволците - крачка напред. Трябва да се проведе разузнаване, какво има там да се разбере! Кой е с мен? С кой да отида? Ето Борисов... ето Леонов... А и още един тип... От втори батальон. Пълзим криейки се зад маргаритките. Старшина не изоствай. На фронта има два края - Наш и техен! Кой е с мен? С кой да отида? Ето Борисов... ето Леонов... А и още един тип... От втори батальон. Бодливата тел прегризхме без страх. Нощ - тъмно, нищо не се вижда. На двайсет метра - чужди каски, Със същата цел - да им пазят мозъка! Кой е с мен? С кой да отида? Ето Борисов... ето Леонов... А и още един тип... От втори батальон. Скоро ще дойеде ”Надя с шоколада”. В шест ще ни подтиснат с огън. Добре - за това сме тука! С Бога тръгнахме тихичко. Сега с кого да се върна? Борисов... къде е Леонов? Жив ли си? Ей ти, типа от втори батальон! Куршум за себе си не оставяй, ето, дота е разкрит. А типа къде е, не знам. Много добре се държеше. С кого да отида другият път? Къде е Борисов? Къде е Леонов? Вярно, жив е типа от втори батальон!
... Стоя спокойно пред строя - Този път стоя с лице към него. Казаха, че съм достоен, наградиха ме и ме нарекоха юнак! С кого да отида другия път? Къде е Борисов? Къде е Леонов? И момчето затихна. От втори батальон!
               
© Филип Филипов. Превод, 2008