В потока машини и на градовете в суетата,
връщаме се - няма какво да се прави.
Спускаме се в ниското с покорените върхове,
оставяйки сърцето си в планината.

Оставете ненужните спорове
за себе си, всичко съм доказал:
По-добри могат да бъдат само планините,
на които още не съм стъпвaл.

Кой иска в беда сам да остане,
да си отиде - нечувайки зова на сърцето?
Но се спускаме ние, от покорените върхове -
какво да се прави и Боговете са слизали на земята.

Оставете ненужните спорове
за себе си, всичко съм доказал:
По-добри могат да бъдат само планините,
на които още не съм стъпвал.

Колко надежди и думи, колко песни и теми
будят в нас планините и ни зоват да останем?
Но спускаме се - кой за година, кой завинаги,
защото всички да се върнем сме длъжни.

Оставете ненужните спорове
за себе си, всичко съм доказал:
По-добри могат да бъдат само планините,
на които никои не е стъпвал.