Тогава аз не пих, не пях,
а в нея все зазяпан бях,
като децата, като децата.
Тоз, дето с нея бил преди,
ми каза: „Ти да си вървиш.”,
ми каза: „Ти да си вървиш,
че бой те чака”.

И тоя, дето с нея бил,
той ме заплаши, нагруби...
Аз помня всичко - почти бях трезвен.
И да си тръгна аз реших,
но тя ми каза: „Остани!”,
но тя ми каза: „Остани!
Не му е време!”

Но тоя, дето с нея бил,
не ме забрави, не прости,
и в есен късна, и в есен късна -
вървя с приятел - те отпред -
мълчат, строени осем в ред,
мълчат, строени осем в ред,
стоят сред пътя.

А ножът с мен бе в тоя ден
и да се бия бях решен -
да смажа гада! Да смажа гада!
Аз даром няма да се дам,
и пръв ударих тая сган,
и пръв ударих тая сган,
тъй им се пада.

Но тоя, дето с нея бил,
той тая каша нагласил
и много мръсно, и много мръсно
в гръб ме нападна тая гад -
Валюха викна ми: „Отзад!”,
Валюха викна ми: „Отзад!”,
но беше късно.

За осемте ме съдят клет,
и в арестантски лазарет -
аз отлежах си, аз отлежах си.
Хирургът реже ме надлъж:
той рече: „Дръж се като мъж!”,
той рече: „Дръж се като мъж!”
и аз държах се.

Раздялата в миг отлетя,
тъй и не ме дочака тя,
но й прощавам, аз й прощавам.
На нея вече съм простил,
но тоя, дето с нея бил,
но тоя, дето с нея бил,
не извинявам.

На нея вече съм простил,
но тоя, дето с нея бил,
но тоя, дето с нея бил,
аз не забравям!