Беше туй неделен ден и аз по джобове не шарех -
„В празник ти не работи!” ми е девиз.
Чувам свирка изведнъж - ловят ме, викат - „Хулиганин!”,
а един пък ме познал - „Рецидивист!”

Ти, другарю, зарежи -
то името ми е Сергеев -
кой е тоз рецидивист -
изобщо нямам си идея.

Уж беше туй неделен ден, ала ченгето не почива:
имат план и те - пукни, но изпълни,
а пък щом го преизпълнят и награда даже има -
тука мрат си за крадец-рецидивист.

С уважение: „Седни!
Искаш ли цигарка, моля...
Значи си рецидивист?
Подпиши под протокола!”

А беше си неделен ден, туй слънце грей като безделник,
кой с семейство, кой с приятели се сбрал,
а аз седя, скучая, сякаш е най-тъжен понеделник -
на майор тъй деловит съм налетял.

„Друг път съден ли сте вий?”
„Да броя аз не умея!”
„Значи сте рецидивист?”
„Аз, другарю, съм Сергеев.”

Беше туй неделен ден, аз изпотен съм и беснея,
но майорът мой набързо изчисли
нещо там със математика - той явно вещ е в нея -
десет пъти - вика - съден бил съм бил.

После ми подаде лист
сложих подпис - тъй умея -
писах там: „Рецидивист,
по фамилия - Сергеев”.

А беше туй неделен ден, аз уморен, с нозе пребити,
но доволен съм - едно съм проумял -
че във плана им за лов на хулигани и бандити
аз съм внесъл също своя скромен дял.