Аз веднъж, както шляех се ей така най-случайно кроше извъртях и, попаднал затуй във участъка, я видях - и направо умрях. Аз не знаех - какво ли там търсеше? За паспорт явно беше дошла - млада, бяла, красива и пърхаща... И реших аз да я проследя. И - след нея до входа на сградата... Как да почна? - Та аз съм гамен... Пийнах аз и поканих мечтаната в ресторанта на гарата с мен. От усмивките на минувачите - аз беснеех - това се не трай! Двама типа пребих затова, че те със очи й намигнаха май. С чер хайвер аз й мажех филийката, и парите пилеех с размах, наша бе на оркестъра свирката - в края «Жерави» даже изпя. Обещания давах до съмване, че започвам живота си нов: «Вече крал от пет дена не съм поне, моя първа в живота любов!» За живота погубен разказвах й, даже скришом пророних сълза. Тя спокойно ми каза: «Да, вярвам Ви - ще се дам на прилична цена». По лицето, прекрасното, фраснах я, да се пръсна от яд бях готов и разбрах що тя дири в участъка, мойта първа в живота любов...
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009