Стоял тоз дом с история прочута -
Наполеон дори го е видял,
но ето, че решили да го бутат
и никой вече не живеел тука,
ала домът стоял...
Ледено, ледено, ледено там е.

През портата му никой не минава,
разби стъклата местният апаш,
мазилката навред се разпилява,
но нещо в този дом се подвизава
на третия етаж...
Ахкало, охкало, ухкало вътре.

Децата често жалват се на мама -
край този дом да минат се боят.
Съседите събрали се тогава -
кой с кирка, кой с лопата, кой със брадва
и влезли във дома...
Стъпвайки, стъпвайки, стъпвайки тихо.

Стоейки там се чудят и се маят,
отдръпват се и явно се боят:
духът наполеонов ли витае
или пък просто, може би, това е
халюцинация?
Страшно е, страшно е, страшно е много.

Накрая някой заповед съставил
и ето, че рушат горкия дом -
работникът по покрива ударил
и после се кълнеше, че тогава
дочул ужасен стон -
жалостен, жалостен, жалостен вътре.

...От страх децата вече не треперят
и няма дом два века издържал,
а много скоро тук по план модерен
етажи десет ще се покатерят -
бетон, стъкло, метал...
Весело, хубаво, чудно ще бъде...