Дълго Троя се намираше в обсада и все още непристъпна твърд градът е, но не вярваха в словата на Касандра - инак Троя и до днеска да пребъде. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят. В нощта, в която от утробата на коня над Троя спуснала се бе смъртта крилата, вик чу се: „Вещицата само е виновна!”, докато там без жал избиваха тълпата. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят. Сред тази нощ, сред тази смърт, града покрила - докрай оказа се пророчицата права - тълпата все пак подходящ миг би открила, за да пристъпи към привичната разправа. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят. Развръзката, макар и проста, е досадна: грък някакъв намерил нейната обител - и си я ползвал, ала не като Касандра, а като прост и ненаситен победител. Не млъкваше безумната девица, крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”, но ясновидци, впрочем също - очевидци - във всички векове на кладите горят.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009