Има тя сто неща - има дом и бельо,
а пък аз - сврян живея в кьошето у леля.
Всеки час - все за нея мечтая си аз.
Срещу нас - през прозореца гледам към нея.

А у тях - до среднощ светлината гори...
Вчера сам портиерът ми каза на чашка -
има тя връзки в разните киносреди
и един, дето всеки го знай, от Таганка.

И сега имам в блока й разузнавач
и узнах аз за нея не малко нюанси:
има тя брат голям - футболист от „Спартак”,
и баща - референт на министър финансов.

Ще река, че съм аз запалянко голям
на „Спартак” и похвали ще сипя за брат й.
Ще река, че отдавна министъра знам
и актьор-аматьор съм в прочути театри.

Има тя на прозореца свежи цветя,
има тя украсени с дантели пердета.
А при мен, а при мен няма нищичко там,
само прах, само прах наслоен на бюфета.

Е, добре! Взех си аз лотариен билет,
и сега ми остава ден-два да почакам.
И макар този свят да е зле уреден,
знам - на мен тоя път ще се падне колата.