Дами, господа, не виждам други днес, блясък и компания прекрасна, Петдесет Одеси Бог създал да бе, пак Одеса щеше да е тясна! Казват, тука весели се от Непал една кралица, някакъв от Единбург лорд много важен, че от тука по-наближе до Берлин и до Париж е, от самия Петербург говорят даже. Във града пристигна меценат и крез със мангизи, с външност интересна, ако е със гордост - ще остане без, щом кракът му стъпи във Одеса. Две подробности пикантни: и мъже тъй елегантни по света голям не бихте вий открили, а жените на Одеса - всяка тук е поетеса, скромни, умни, в краен случай - и красиви. А хамалите от тукашния кей с басните Крилови си почиват, малко ако сте художник и поет без слова в Одеса ви разбират. Тук от публика най-фина ти не можеш се размина, туй го писаха дори във наш’та преса, ако в разните му Щати не достигат меценати - нека вземат си назаем от Одеса. Дами, господа, аз тъй съм възхитен. Мадам, мосю, не крия, че щастлив съм! Лейди, джентълмени, ако питат мен, бих умрял и после тук родил се. Всичко има си в Одеса, пристан, стълбища и песни, стриди, раци и акации, мезон-шанте, да, градът ни се издига, но в Одеса не достига дреболийчица - театър-вариете.                            
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009