Аз не обичам гибелния изход,
да бъда жив не ще се уморя.
Аз не обичам времето годишно,
в което с песента не веселя.

Аз не обичам явния цинизъм,
не вярвам във възторжени слова
и някой зад гърба ми да наднича,
четейки скришом моите писма.

Аз не обичам нищо полвинчато,
прекъсване на разговор без такт
и изстрел във гърба, а и когато
от упор стрелят - аз против съм пак.

Аз ненавиждам сплетнически версии,
съмнения, на почести игла,
или - когато галят все насрещно,
или с желязо стържат по стъкла.

Аз не обичам ситото доволство -
да караш без спирачки - по-добре,
досадно ми е хорското притворство
и че не помним думичката „чест”.

Криле на две строшени като виждам
аз жалост не изпитвам - не от злост -
насилие и безсилие не обичам,
но жалко за разпнатия Христос.

Да бъда малодушен не обичам,
обидно ми е за невинно бит.
В душата ми аз мразя да надничат,
или да плюят в нея с нагъл вид.

Манежи не обичам и арени:
обменят милион на дребно там,
дори след най-големите промени -
туй никога не ще обикна, знам!