Ти почакай - пред тебе е мрак!
И стена - в кръв обагрени залези,
дъжд и вятър до костите чак,
път неравен пързаля се.

Там - несвои слова,
там - зловеща мълва,
там ненужни оказват се срещите,
там бледней изгоряла трева
и следи, бързо чезнещи -
в мрака чер.

Там характерът пробва се в бой,
вечни залези, бури неспиращи -
бърка пулсът ти ритъма свой
и сърцето замира ти.

Там - несвои слова,
там - зловеща мълва,
там ненужни оказват се срещите,
там бледней изгоряла трева
и следи, бързо чезнещи -
в мрака чер.

Нито звук има там, нито цвят,
избор нямам - към мрака запътвам се:
явно нужен съм в мрачния свят -
знам - и там сутрин съмва се!

Там - несвои слова,
там - зловеща мълва,
там ненужни оказват се срещите,
там бледней изгоряла трева
и следи, бързо чезнещи -
в мрака чер.