Ще се взривя! Сега съм като мина, с нетворческа злина съм зареден, че Музата ми днес насам намина, но твърде бързо тръгна си от мен. Причини има тя - не искай още, аз нямам право да се възмутя, разбирам: Муза... с мъж... и в час среднощен! - Каква ли ще си кажат, че е тя? И все пак съм самотен и отчаян, че тази Муза - всеки туй го знай - по цели дни у Блок била стояла, у Пушкин пък живяла е безкрай За работа се хванах настървено, но, Господи, помилуй и спаси - изчезна ми перото вдъхновено и рубли три - навярно за такси. Аз в бяс из нас, същински звяр, се мятам, Бог с нея - аз на Музата простих. При друг, навярно, тя отиде някой, че, явно, твърде зле я нагостих. Огромна торта, цялата във свещи, от мъката изсъхна като мен. Допих си със съседите отсреща за Музата коняка натъкмен ...Години, като хора в черен списък, изчезнаха и аз се съкруших. Изчезна тя безмълвно, по английски, остана ми от нея този стих: Стихът ми е на гений, без съмнение, възторзи давай, лаврови венци! Стихът ми е: Аз помня туй чудесно мигновение, в което ти пред мен се появи!
       
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009