С влак ли пътуваш ти, с автомобил ли,
или си ходиш след някой гуляй,
днеска колите са тъй изобилни,
че не минаваш живота докрай.

Ето - авария редом се случи -
трима на път да погребват един...
Даже шофьорът фрактура получи,
тоя в ковчега - съвсем невредим.

Лелки наети оплакват лениво,
дяконът - горната нота не взе,
медни тръби гръмко вият фалшиво -
в тон беше само човекът в ковчег.

Бившият шеф и отявлен разбойник
пръв го целуна и плю погнусен,
ала с целувка от тоя покойник
никой не беше там удостоен.

Гръм прогърмял - тук човек е безсилен,
с речи не можеш стихията спря -
всички под навеси бързо се скрили,
само покойникът там си стоял.

Няма дъждът да го вкара във гроба -
живите тъй закалени не са.
А пък покойните, бившите хора -
смели - не можем се мери със тях.

Бързаш, но стига - далеч преди тебе
лепнат на челото зъл етикет,
който е вече напълно безвреден,
само когато си в дъбов ковчег.

Може във общ гроб или във отделен -
мъртвите нямат квартирен проблем -
щом е предал Богу дух - той добре е -
грижи излишни не иска съвсем.

В строгото царство на сенките няма
нито опасности, нито беди,
а пък при нас - Господ взема и дава,
само в ковчег без гайле се седи.

 
 
 
 

„Слави покойните!” - упрек се чува.
Не - от съдбата съм аз огорчен:
някой нас някога все ще пречука,
без тези, дето са вече в ковчег.