На дървото плод някой съзрял,
друснал ствола, той паднал - незрял.
Ето песен за онзи - не пял,
и че глас имал, тъй не узнал.

Със съдбата ли бил е той враг
и сполуката зла е била,
но китарната струна във такт
да попадне съвсем не могла.

Започнал с плаха нота „до”,
ала не я допял, не до...

Акордът му недозвучал
и никого не вдъхновил...
Ръмжало куче, котарак
мишле ловил...

За смях, наистина за смях! За смях!
С недошегувани шеги
той виното недоналял
и даже с устни не отпил.

Той се готвел все още за спор,
без да бърза и някак си плах,
и избивала - капчици пот -
изпод кожата сякаш душа.

На пътеката тъкмо дуел
бе започнал - пристъпил едва.
Съдията не беше зачел
още точка във тази игра...

Узнал би всичко от и до,
ала не се добрал и до...

Ни до догадка, глъбина,
ни до придънните скали
и тази, дето е една,
не дооткрил, не дооткрил!

За смях, наистина за смях,
но бързал - недобързал той.
Недорешеното докрай
да дореши днес няма кой.

Аз не лъжа - ни буква не скрих -
той на чистия слог бе слуга,
на снега той написал й стих,
но, за жалост, топи се снега.

Още имало там снегопад -
свобода да се пише на сняг
и огромни снежинки, и град
той със устни ловял в своя бяг.

Към нея в сребърно ландо
не се добрал той и не до...

Не дотърчал бегач-беглец,
във скок докрай не долетял,
а звездният му знак - Телец -
от Пътя млечен си бозал.

За смях, наистина за смях
е да не ти достига миг,
заради липсващи звена
така и да не долетиш.

За смях е, да, и то жесток!
И аз смеха ще споделя.
Във полет птица, кон във скок -
по чия вина, чия вина?