Какви неща! Какви неща! През вечност, мрак и адски зной на Бог направо от Съда яви се той - не зная кой. Свирете туш! Че може би - за него тук жена тъжи, на болен син баща нездрав, ще извести тук вест добра. Какви неща! Какви неща! При нас е той, тя или то внезапно, както сняг в нощта тук падна тъй - инкогнито! Но кой е той? Хитрец и враг? Или - герой, или пък маг? В какви дворци е господар и блуден син на кой баща? Какви неща! Какви неща! Попитах - как е бил готов от нийде в никъде така да стори скок, да стори скок? Той каза: „Чуй!” и слушам ням, как той оттук избягал сам, решил: Гмурни се в този мир! Във тишина и без пари! Ти сври се там като мишле, но в тишина не ще се свреш! Какви неща! Какви неща! Видял е той печален край - разврат е в ада и беда и пак е в грешния ни рай. И той оттам ударил в бяг, че Юда сам го надиграл на сантасе, белот и шах. Виж, стигнал е до дъно чак във този ад, но не съвсем - назад при нас е възкресен! Какви неща! Какви неща! Любете го, свирете марш! Мак-Кинли - маг, суперзвезда, месия наш, месия наш! Тоз вечен мрак не го прие. При нас е пак - той е човек! Не душегуб, а мъж красив. Самоубийство? - Не, мерси! Макар и евтино и в миг - ти нас и него не лъжи! Какви неща! Какви неща! Пропя петел в уречен час. Мак-Кинли - бог, суперзвезда - той е сред нас, той е сред нас! Разбра, че Вечност няма там и се насмете сам насам. И след пиянка не сглупи, с марихуанка не дими, не сме ний кукли на конци - за да мъстим сме бегълци! Какви неща! Какви неща!
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009