Заради нея сарацини сто убих -
на своята дама гибелта им посветих.
Но кралят наш,  двулик сатир, 
направи рицарски турнир, 
о,  на кралете нищо аз простил не бих!

Противник имам - рицар здрав като скала, 
зад чужда гръд лукаво скри се моят крал.
Но само нейното сърце
за мойто копие е цел, 
не давам пет пари за кралските дела.

Там на гръдта му гербът горд е заблестял, 
но ще направя дупка там - като в чувал.
Аз знам,  че фаворит е той, 
че кралят има го за свой, 
но к’во ми пука днес на мен от тоя крал?!

Тъй рече кралят: „Ще ви смаже той без жал.“
Дори хихикна: „Песента сте си изпял.“
Та значи,  щом загина аз, 
ще ми я грабне той завчас, 
прости ми,  Боже,  аз презирам този крал!

Но почва боят - всеки поглед е кинжал, 
копита чаткат,  прах затуля свода цял.
Забрало вдигам - гледай ти -
там кралят нервно се върти, 
но к’во ми пука,  Боже мой,  от тоя крал.

Така - туй краят е. Кръвта му съм пролял.
Лежи противникът ми - Богу дух предал.
От ярост кралят е зелен, 
но тя нали ще бъде с мен, 
ах,  точно днес пък кой е този крал!

Но не живяхме в замъка ми тих, 
че ме изпрати в дълъг поход кралят лих.
Не чака моят идеал,  -
та той е крал,  а аз - васал.
Така че - поука от крале,  все пак открих!