На нашите обстрелът трае час. Пехотата за миг се е стаила. Шейсет минути имаме в запас, а после: някой - орден, друг - могила Писма не пишем в този час. Мълвим молби към артилерията скришом. Та ние сме в дисбат и не върви - "За комунист ме считайте" да лишем Раздават водка - глупава шега! Изпихме свойта някога красиво. Затуй "Ура!" не викаме сега, а със смъртта играем мълчаливо. Дисципаджиите на един са ум - коли сганта фашистка без подкана! Ако не хванеш с тялото куршум, медал "За храброст" сигурно ше хванеш. Удри с щика, а по-добре - с ръка. Така е по-надеждно и по-тихо. А след това гуляй като казак, от радост, че и днес не те убиха! Врагът е горд - опожарени са горите, градовете и селата. Пазете за ковчези там леса! - към пробива са тръгнали дисбати! Сега е шест. Яви с гръмовен глас, артилерийски боже, свойта сила! Шейсет минути имаме в запас, а после: някой - орден, друг - могила.
© Бойко Ламбовски. Превод, 1989