Ни сме те делили, ни сме те ласкали, ала и времето страстта ни не срази. Светлият ти образ вътре в мен е, Валя. А Льоша на гръдта си те изобрази. Нас прощаването здраво ни разтърси. Щом видяхме влака как се появи, казах: Аз ще помня Валя до смъртта си. - Аз пък и след нея - Льоша промълви. Кой от нас е сбъркал, кой от нас е случил, ти кажи - не мога сам да го реша: с твоя профил той гръдта си е надупчил, а при мен е в бодове цялата душа. И дано това не те задене твърде - щом от силна мъка ми се дореве, карам Льоша свойта риза да разгърди: и те гледам, гледам цели часове. Ала неотдавна мой другар нелоша работа направи. Днес е друг светът! Той те прекопира от гръдта на Льоша и те тауира върху мойта гръд. Знам, че да черниш приятел е неловко, но към теб страстта ми по се разгоря от това, че беше таз татуировка - мойта, - от на Льоша много по-добра.
© Бойко Ламбовски. Превод, 1990