Навярно ще умра, притварям си очите и виждам - ще умра; смутен съм и не знам дали ми е сега до нея... От мълвите узнах: била в Париж, но не само там. За Севера й пях, а чувствах, че сме склонни да минем всеки миг на "ти" - и аз, и тя. Напразно май и пях за неутрални зони - какво й пукаше за северни цветя! Аз още нещо пях и погледа си движех към този, който е преди със нея бил. За нея кой ли съм? Сега била в Париж и сам Марсел Марсо й нещо доверил. Напуснах работа. Не съм бил прав тогава! Над речника със чест и страх превих гръбнак. За нея кой ли съм? Сега е във Варшава и май на друг език ще си говорим пак. Ще дойда, ще река по полски: "Проше, пани, не бих ти пял - като човек ме приеми..." За нея кой ли съм? Тя вече във Иран е. Как бих я проследил по толкова земи? Тя днес е още тук, а утре ще е в Осло... В небрано лозе съм, попаднал съм в беда! Да пробва бившия и който иска после, я нека по-добре си чакам аз реда...
© Бойко Ламбовски. Превод, 1990