Ний - двама, те - осем - разчета пред боя е за тях, но и ний сме в играта. Ти дръж се Серьожа, за нас ще е сложно Но козове има и в нас, знам. Аз този квадрат няма да го оставя и цифри не искам сега. Приятеля днес моя гръб защищава и с шансове равни сме с тях. Над мен виждам „Месер” - но в миг задимя и ревът на моторът му спря. На гробът им кръстове даже не трябват. Те с кръстове са на крилата. Тук първи, тук първи - под тебе са, виждам. Аз пътя им ще пресека. Спри огъня, в облака влез - аз прикривам. Не стават на бой чудеса. Сергей ти гориш, сега ще разчиташ ти корпусът да издържи. Не късно е, „Юнкерс” ми идва насреща. В таран тръгвам аз - ти прости! Аз знам други сметките с тях разчистят. Но по облаците сега душите ни - два самолета - ще литнат. Един без друг - то няма как. Архангел ще каже че трудно е в рая но минем ли портата там. Ний бог ще помолим: ”Пишете ни двамата Във някакъв ангелски полк.” Аз ще помоля бога, духа и сина да изпълнят мойта молба. Приятеля вечно да бди зад гърба ми тъй както бе и досега Криле и стрели ще помолим от бога. Там трябва им ангел-ас. А ако си имат истребители много да ни вземат в охраната нас Да пазиш - то почетно дело е също да носиш успеха с крила. Тъй както приживе ний бяхме с Серьожа И във въздух и на земя.
© Емил Петров. Превод, 2009