Тук на земята са расите доста
както боите в палитра.
Всеки път вдишваш от въздуха точно
два и половина литра.

Тъй продължи ли, - здравей и прости,
краят на ерата идва
Тези китайци за две-три години, -
въэдуха ще ни издишат.

Седмица вече сънувам аз сън
и от кошмара се стряскам:
Сякаш съм в къщи, а в кухнята там
Мао Цзе Дун с Ли Син Ман са.

И разделило се наш’то кълбо.
Тъй - на огромни три части.
Ний - милиард сме, те - милиард
Другото всичко - китайци.

И, че подават ми те документ -
Хайде подписвай го значи,
Далечният изток ни трябва на нас,
Ама ужасно ни трябва!

Само за този сън спомнях си аз,
мислех си само за него.
Даже колега свой аз назовах
Мао Цзе Дун - извинете!

Скоро ще литнем ний на Луната.
Спора с Америка спрете:
Лявата - наша, дясната - тяхна,
Китайците другото вземат.