Нито облаче, нито мъглица На хоризонта ми срещам сега. Но веднъж спътник в пътя си имах - Ще разкажа - да знайте това. Пита ”Накъде си а”? Отговарям „Вологда”. „Е до Вологда - не е проблем сега”. Куфарът ми с водка бе, не празен - Предложих аз - полагаше се тъй: „Да си пийнем - да се запознаем” И да видим кой ще падне пръв!.. Казва той: „Ще слезем във Вологда А пък то си е ей, ето там!.. Аз не помня кой пръв се пречупи, - Помня, все ми наливаше, пя, А езика ми - как се отпуши - За някой плачех а други ругах... И събудих се в град Вологда аз Но убий ме не помня - де, как. А пък после пришиха ми дело те, От наказателния ни кодекс, по член - Успокояват ме: „Всичко е временно” Но внезапно - присъда за мен. И останах аз във Вологда. А пък то си е ей къде там... Дават член петдесет и осми и Казват: ”Нищо, та Вий сте тъй млад...” Ах да знаех с кой тръгвам, с кой пия, - не би стигнал той до Вологда Той живее си във Вологда А на север, на север съм аз Времето всички беди ми изтри. Но сега в белезници съм сякаш И до болка, до буца в гърлото ми Този спътник да срещна ми трябва. Но живее той във Вологда А аз на север, на север ей там!
© Емил Петров. Превод, 2013