Свърших вчера със коването.
Аз два плана изковах
и пътуване зад граница
от завода ме огря.

Саждите измих под душа,
Хапнах сандвича студен
И инструктора изслушах -
как там може и как не.

Те сега в бита са по-добре
от нас, -
и за да не сбъркам
нещо аз,

той брошура даде ми
да прочета -
да не бъда аз и там
като простак.

И като на брат разказа
За чужбината коварна,
за демокрацията в този
Будапешт - бил полски град:

„Там живота е особен”
Трудно ще ги разберем.
Та ти там братле попробвай -
уважавай ги поне.

Стане ли за водка дума -
ти кажи им:
Не момчета - ние само
чай ще пием!”

От подаръците ти
се отвърни -
„Много имаме си ний
от тях сами.”

Каза: ”Там в комфорта значи -
Ти пести, но не глупей.
Номера недей да правищ,
От сухо пък да не умреш!

В този чешки Будапешт там
са такива времена -
може и да ви почерпят
Може пък и да не щат.”

Ох, в Унгария ще ида
на пазар.
Там германки и румънки
има знам!

„Демократките, - авер
ме увери,
от руснаците не вземат
 и пари”.

„Буржуазната зараза
По петите ти върви.
Както ти очите пазиш
тъй от връзки се пази.

Там шпионките са здрави -
Трудно ще се отървеш!
Казвай им, че ний отдавна
с туй приключили сме вече

Могат да не почнат
те направо:
Хоп в купето и я виж ти -
мъж избаран!

но ще носи под корсета
някой врив.
На съседа си ти пола
провери!”

Аз изпитвам го обаче:
Да не се изложа а!
Как? - Да бъркам под полата?
Тъй - по мутрата ми, знам...”

Но инструктора е печен
Няма да го засечеш ти!
И отново реч потече
За чужбината насреща.

За невежи обяснявам
популярно:
В Будапешт при българите
заминавам.

Ако спорове възникнат -
бързо спри -
Щом не схванат, ти не бий,
а разясни!

Аз не зная тяхна дума -
Нито в клин нито в ръкав!
Дай ми чук и аз тогава
Всеки в свой ще изкова.

Но не съм аз агитатор
Аз потомствен съм ковач и
при поляци в Улан Батор
Няма да отида значи!

С мойта спя, но не заспивам:
Слушай мила!
Може пък и без чужбината
да мина?

Аз не съм от таз закваска -
ще избягам,
Нищо аз от тяхното
не схващам!

Спи като детенце Дуся
Със накъдрени коси
И насън така ми дума:
Коля, стига мрънка ти!

Коля, що си толкоз плах, аз
с тебе ще се разведа!
Колко време с теб сме двама -
И все: ” Дуся...” слушам аз...

Обеща, или забрави!
Я го виж!..
Мушама от Бангладеш каза,
нали.

Поспести там малко рупии -
не шуми.
К’во да е но нещо все ми
донеси.

И заспах, прегърнал Дуся -
мойта, нежната жена
и сънувах аз, как броня,
щит и меч сам си кова.

Там са други обичаи -
Зян си - щом не разбереш -
И сънувах аз унгарки
със бради и с пушки все.

Сънувах мушама за Дуся
във цвят беж -
И нахалните шпионки
в Бангладеш...

При румънците ще
поживея аз,
От Поволжието те са -
както нас!

Тез жени какви са значи!
С песен - на изпроводяк.
Ризата ми тя изглади -
влюбено ме гледа чак.

Е, прощавай цех ковашки,
Всяко гвоздейче тук знам!
Е, насрещен план, прощавай,
Аз те преизпълних пак!

Пихме ний - а спирта в гърлото
ми спря -
и до летището аз все
заеквах там.

Аз на стълбата съм, а зад мене
като лай:
„На кого ни ти оставяш
Николай?!”