Когато се напея и насвиря -
Къде ще свърша аз и как - не знам.
Но знам със сигурност едно сега, че
Аз никак не ще искам да умра.

На лят синджир е почета поставен.
Не са за мен на славата халките.
Ей! Кой по дъбовата порта хлопа
със кокалчета свити по обкова?

И няма отговор, но там са тез които
от вързаните псета не се плашат.
Но ето зад оградата съзирам -
Познатата наточена коса.

Тоз сребърен нашийник ще протри
и златната верига - прегриза.
Стобора махам и - в репейника тичам
Издран във бурята ще бягам аз.