На морето хора казваха: "Довиждане",
за да могат да го видят пак.
С пожелания монети в него сипеха.
Аз пък едри рубли хвърлях там.

Туй може да е глупаво, а може и ненужно -
не ги съжалявам - да не съм Гобсек1.
Но ако ги намери някой съвършено друг и
с виждания чужди да е тоз човек!

Щом се гмурне, ще ги види, ще се радва даже.
И ще им се чуди там минути пет.
После - "Виж ти хора" ядосано ще каже.
Явно със парите те не са добре.

Дълго ще си мисли със главата бича:
Монети - то е ясно - мед си е това.
Но и рубли хвърлят - гледай що за навик!
Само мутрата да видя аз на този гад

Е какво пък гледай! И и се любувай!
Но не ще дочакаш да ти кажа аз.
Какво тук съм оставил, как искам да се върна.
И най вече - аз какво съм пожелал!