Тя беше чиста като зимен сняг В калта - самури - ти по тях минавай. Ръцете ми писмото и изгар Мъчителната правда аз узнавам... Не знаех че скръбта е само маска И маскарада свършва в този час. Да този път аз претърпях фиаско - Надявам се последно е това. Помислих: преброени са ми дните Във вените ми лоша кръв ли влезе писмото - стиснах като глава змийска - Измяна между пръстите протече. Страдания не знам аз и агонии А вятърът сълзите ще изтрие Обида моите коне не гони Следите мои буря не измита Така, че аз назад оставям всичко Под неприветливо, сивото небе Дъх теменужен, голи карамфили И смесени сълзи със сняг стопен. Москва не вярва на сълзи, сълзички И нямам аз да вземам и да давам Към новите двубои бързам вече - И както винаги да побеждавам смятам!
© Емил Петров. Превод, 2014