Вдишвах аз синева Бяла пара издишвах Тя на облаци цeли леташе Сняг под мене скриптеше Проскрипи, после спре Преспи мамят ме да полегна. И звънеше тъга както в тъжната песен се пее: Кочияш как замръзвал в тази степ - глуха и непозната, от жълтото слънце кочияша замръзнал унесен, никой там не казал - мърдай, вдигай се ти и не лягай! Всичко тук във Русия e догоре във сняг. Пълзи, хлъзгай се - да не пропаднеш - Запази се, спаси се, И във бурята се весели да не легнеш, заспиш и не станеш! Кочияша чудат камшика хвърли и где да се дене! Спомена той Христос, от снежените версти объркан! Той конете да удряше, можеше да се загрее, - А пък той с доброта съжали ги, не би - и замръзна. Своя лик аз сега във пелина видях и обхвана ме страх: че е време с живота да свърша - до гърди съм в лъжи. Пък и кой съм аз - в пробива трябва да скоча Бури стенат и пеят - кой сега на студа ще устиска В пробива, във вира - ала сам, а не без аз да искам. От устата ми - пара, май душата ми иска навън цялата да излезе - погребете, щe се намушкам - от ножа свалете! Сняг кръжи над земята над страната ми ето. Меко стеле, на пиене кани. Ах, кочияша с късмет Пий и удря конете, а замръзва кога непиян е.
© Емил Петров. Превод, 2015