Жълти огньове в съня ми и хриптя на сън аз: Ти сега търпи, търпи - сутринта е мъдра! Но и сутринта не е същото веселие - или фас на гладно или пиеш да изтрезнееш. Eх, пак, давай пак, още много, много пак... Eх, пак, давай пак, още много, много пак... В кръчмата пък - плат зелен и бели салфетки. Рай за шут и за кретен. Аз - като птица в клетка. В църквата е смрад и мрак с тамян окадяват... Не, и в църквата и там не е както трябва! Аз, по - бързо към върха, дано нещо има - на върха стои елха, а под върха пък - вишня. Поне на склон обвит с бръшлян бих се аз зарадвал. Или нещо друго там... Все не е както трябва! Eх, пак давай пак, още много, много пак... Eх, пак, давай пак, още много, много пак... Аз по полето край реката - светло - мрак, Бог няма. Във полето синчец, само дълъг път ме чака. Покрай пътя - лес е гъст. Баби Яги бродят, а във края на тоз път дръвник със топори. Коне нейде - в танц ритмичен - Без да щат и плавно. И по пътя не е в ред, а в края пък - отдавна. Нито църква, нито кръчма нищо свято - гледай! Всичко тук не е във ред не е в ред момчета. Eх, пак, давай пак, още много, много пак. Eх, пак, давай пак, още много, много пак
© Емил Петров. Превод, 2016