(Тъга по романтиката)
Аз, като камък във торба, се мятам Да се разкъсам на парчета искам, чак И меланхолията като скръб представям Ала запазвам загадъчността. Света Нов неведнъж е бил откриван А Стария разбиха на квадрати, И тайните на пирамидите са видни, по дяволите са хусари и пирати. Сега е време на всезнаещи невежи и всичко е в редици построени. Пари за новите идеи дават И няма днес за "Еврика" надежди. Скалите мои вятърът избръсна Аз закъснях да се троша на тях Златото ми в Клондайк се измъкна А черния ми флаг виси без вятър Изгниха в тинята и приказните струги И мохиканите последни са изметени Контрабандитските фелюги мои Затънали, ребрата слаби сушат Във ъгъла висят кинжали верни. Те плътно в ножниците стегнати са и Салът папирусен - последната надежда Вълната на трески в скала разби. Партньорите ми са извън редиците. Изпълниха мечти те и желания. Спечелиха си всички важни точки. Зад себе си мостове изгориха. Сега в хазартните игри без изключения Авантюристи - всякакви са - разни и различни. Добитъкът домашен пасе по прерии Конете на мустанги там приличат. И случиха се всичките дуели В които аз участвувах със чест. Да призоват и да се бият смело - избраха всички, както щяха те. Спокойно минаха без наша помощ Всички, кои забъркаха това. И копелдаците по бузите нахлопани Безсрамно във забрава отлетяха. "Към бариерата!" да кажа не успях А аз за залп в Дантес бих всичко дал. Какво остава ми? Химера да открадна. От катедралата мъглива Нотр Дам? Във други векове, години, месеци Жените мои си забогатяха. Отмъкнаха ми всичките постели те, Където любех аз - на сън, наяве - всякак. Откраднати са одърите смъртни Били те сняг, трева, чаршафи, нищо Разплаканите сестри милосърдни Във болниците те не мен измиха. Приятели - през сито и решето. За всички имаше и Лета или Прана Смъртта естествена не стигна никой. Все противоестествено и рано. А други си завършиха живота, Без осъзнаване, без ризи да разкъсват. Хвалба извикаха, не проклятие тъмно. Спокойно си изпиха свойта чаша. А други знаеха, гадаеха и прочее... Но се издигнаха във правилнота време - отплаваха, отпяха, отпророчиха. Аз не успях, изпуснах своя ден.
© Емил Петров. Превод, 2016