Където и душа да свра, където да се дена
Зад мене като пес - Съдбата безпомощна, ме тика
Аз с камъни я гонех но, тя към мен се лепна
С очи изпъкнали ме гледа и слюнка на езика.

Тя само ми пречи -
Тъгувам аз вече
Лицето мрачнее
Корем стърже пак.
черва са втвърдени.
А гърло немее -
И живот не умея
И да пея не ща

Старея май, ето
ще ида - палача
Да ми сложи въжето
А аз ще заплача.

А колко се заричах аз - ще плюя на Съдбата
Но съжалих я, гладната, - умилква се, трепери
Тогава взех от съжаление Фортуната да храня -
Че тя когато се насити, надълго после дреме..

Тогаз се разхождам
Кривя се аз много,
И падам и ставам,
небето димя.
Но песа си пазя
Сам вия, сам лая -
Каквото желая
Когато си ща.

Не, не ще остарея -
ще ида - палача -
Да дръпне въжето
А аз ще приплача.

Има дни когато тъй пъхам си главата,
Че и Съдбата ще се сбърка, изплашена и бледна, -
Аз чаша вино влях веднъж за храброст на Фортуна
И ден без чаша от тогаз, мърмори още тя:

Мезе - ни коричка!
В Ню Йорк аз да бях
Щях норка да имам
Да нося брокат!"
Крака в проходилка
Съдба на хранилка -
Към хълма, от хълма
С пиянки съм аз.

Като остарея
Ще ида - палача
Да сложи въжето
А аз ще заплача.

Веднъж аз попре-попрепих Съдбата ненарочно -
Отивай миличка, търгувай лика си промени,
Просташки безобразничеше и стана Участ точно
И отзад ми скочи на гърба, за гърлото ме пипна.

Тежи ми под нея
Я виж, че синея
Дори сатанея
Във бяг викам аз
Недей за врата ти
Недей за врата ти
Недей за врата ти
Как да пея сега!"

Съдбата щом мога
Ще я дам на палача
Въже да и сложи
А аз ще заплача!