Отмина времето на уводи, прелюдии
Наред е всичко, без глупци, не лъжа.
При тях ме викат мен големи хора
За да им пея "хайката за вълци".

Чул песента навярно от прозорец,
А може от децата си накаран -
Не зная как с магнетофон сдобил се
Там отговорен някакъв другар.

И в ежедневен разговор обзет
В семеен кръг, где свети лампионът
И тихичко, за да не чуй съседа,
натисна той за записа бутона.

И не разбрал последните слова,
че калпав дубъл доставили му бяха,
изслуша той ловът на вълци там
и нещо друго имаше на записа.

Изслушал записа съвсем до края
Ядосан, че му липсват и слова,
Слушалка вдигна: автора му утре
при мене в кабинета искам аз.

Не пийнах аз за храброст чашка,
И хълцането си потиснах чак.
От прага - отначалото до края
Лова на вълци аз му изкрещях.

Децата явно молили го бяха
да бъде със усмивка на лице
Но той мен благосклонно ме изтрая
и даже в края пляскаше с ръце.

По чашата с шише тогава звънна,
измъкна го от книжния си шкаф
Той изрева: че то си е за мене!
Какви по дяволите вълци там?!

Е краят е, сега ще стане нещо:
И три години пет пъти на ден
звънят и канят ме големи клечки,
лова на вълци искат те от мен.