Това е всичко! Свърши сън дълбок! И никой нищичко не разрешава. Отивам си, отделен и самотен По пистата где полети се правят. Ще посетя надводната обител, Която кораб хората наричат. Мой капитане, мой приятел, мой спасител Я хайде да забравим нещо с тебе! Да го забравим - трябва ми, възможно! Всичко - жената дето сме познати. Да помниш всичко - е просто невъзможно. Да то ненужно просто е - какво ний.
© Емил Петров. Превод, 2017