Ден след ден съм cъс теб и за теб Сякаш аз други грижи си нямам, Сякаш аз нещо съм важно взел Нещо дето отнема тъгата... Глупаво е - че кой съм аз?! Да ме чакаш - няма причина. Друг ти трябва на теб сега, А със мен - ни покой, ни сън има! И защо не върви от години? Може би без късмет съм - не зная! През май ходя аз като скитник И не мога да мина от знаци. Може би пък да има забрана Аз се спъвам на всяка крачка: И изглежда - на крачка - беда Разбера ли и ще се разкая.
© Емил Петров. Превод, 2017