Бързай - лешояд гладен над страната кръжи. Гората - дома ти - през пролетта посети Чувай - шумно земята под краката трепери Виждаш - плътна мъгла над полета се стели? То росата кипи от омраза! Омразата - в пъпки набъбнали зрее Омразата - в нас затаено бушува. Омразата - по кожата после се лее Главите изгаря ни тука! Виж - сега тези червени петна във реката. Злото ред е решило да сложи в страната. Дръжките на мечовете са студени в ръката. И отчаянието се бие като птица във храма. И замира сърце от омраза! Омразата - изкривява младежки лица, Омразата - пита от бреговете сега. Омразата - жадува и иска да пие Черната кръв на врага! Да омразата в плен ни хвана сега, Но не злобата нас от плен ще спаси Не сляпа, не черна омраза е в нас Вятър свеж ще суши и сълзите в очите. С истинска и справедлива омраза! Омраза - пий, чашата е препълнена Омразата - търси изход и чака. Но благородната наша омраза Редом живей с любовта!
© Емил Петров. Превод, 2018