Ходех, бродех аз и стъпвах ту на пръсти, ту с пета Чувствам - дишам и добре съм още. Змийска меланхолия изведнъж, зелена там Смогна на врата ми да подскочи. Аз дори не я познавах, сменях градовете А ми шепне тя така: "Как само те чаках!.." Как сега? Къде сега? Защо и кога пак? Сам се свързах с нея без да искам аз. Сам да тръгна - где да е, още мога Сам съм си и съдия, господар-стопанин. Впрягам се сам вместо местни и под дъгата само Прост на външен вид - отвътре съм коварен. Като вреден кърлеж аз не клеветя Впил съм се във мене, рамене треса Сам си се бичувам аз и себе си аз пляскам, Никакви противоречия тука значи няма Да ме дари съдбата или дарят пари! - Ще плащам дан на тебе аз до гроба Мъка моя и тъга - твар туберкулозна Колко издържлива е тая моя болест! Сутрин и не гъква - с бичове бичувай, Нощем - бам-със мене отстрани е: С който искаш друг ти нощем пренощувай Гад да съм не ще да изревнувам.
© Емил Петров. Превод, 2018