Граждани, ах, колко не съм пял, но не от леност
На кого: жена в Париж, приятели седят.
Даже Глеб Жеглов що моди го тревожат нещо -
Нищо не изпя, чудака, пет вечери подред.

Добре, и други погледнете -
Те всички не са наши,
Тук - който иска на банкет
Без паспорти разни.

За братята ще кажа аз -
Съратници, писатели,
За хора със такваз душа,
Че с ватенки тук няма.

Нашта телевизия рязко иска днес:
Махай тези думи "шпион", "боклук" "ченге"
Шило на сапун сменете, на длето пък него
А крадците да наричаме "чужд, ний, елемент"

Тъй, в отговор ортаците
Изхвърлиха халатите,
Надяваха жилетки те,
А върху тях - куртки

"Ах"! - казаха там брат и брат:
"Не! Ний сичко ще спасимe.
Дори и през редакторат,
Ний ще го пренесеме".

За братята разбойници във Шилер ний сме чели
За Лаутензакови написа вече и Лион
За Серапионови са ученици гледали.
Ами роман за Вайнерови? Те - двама на милион!

Със тях художник - Шкатников
Рисувал би войници, да
но в лицето им ний губим
Ловци на мечки - класни.

Показали усърдие,
аверите ми казаха:
"Ера на милосърдие
Възможна е и в САЩ".