Този шум - не е начало на края,
Не на Помпей е повторната гибел:
Спорят трима велики глупаци,
кой по глупав от тях е, великите.

Първи вие: "Аз природно съм глупав! -
И размахва ръце сякаш в хор. -
На мен даже - зъба ми мъдреца,
Не израстна, а голям съм без спор.

Но това не бе взето във сметка,
А и още по мутрата бият:
"Ах, помисли си ти - зъб не расте!
Ама друго расте ти - и какво?"

Към синината притиснал петак,
Викна втория: "Стига шумяхте!
Аз всичко мога да виждам не тъй,
Както то съществува си всъщност".

"Ех! С какво ни се хвали, простак!
Недостатък на туй поколение!
И щом всичко вижда той не така -
То доказва че със слабо е зрение."

Третия - непреклонен и груб,
Къса дрехи, и драска лице:
"Аз единствен съм истински глупав,
Не разбирам от нищичко, не".

Дълго спориха те - дни и месеци,
Но всички със аргументи несносни...
И тръгват трима велики глупци
Със стъпки глупави по пътя им глупав.

Ей брега - и на пътя им край;
Виждат там те бъчва на края,
Най-великия, там бе, мъдрец -
Мъдреците добре в самота са.

На дошлите при него мълви:
Значи, зная, защо и какви сте...
"Но едно не разбирам сега:
За какво е на вас това скъпи!

Или може би гладни сте вий,
Или мъничко сте се понабили?
На по-глупави не се правете,
Остане такива каквито сте.

Само спор не правете, за това
Кой по-главен е се разберете, -
Я стегнете се още, а после,
Тъй да бъде при мен пак елате

Той влезе в своята бъчва от кра
Страшно умен и посивял и не сресан -
И си тръгват глупците велики:
Глупав, глупавичък и глуповат.

И вървейки, мърморят си те:
"Стар мъдрец - няма тука съмнение!
На велики глупци свят държи се -
Напразно стареца не ни уважи."

Те ще го потревожат отново -
В тъмна нощ ще помолят: "Вън излезте!"
Всичко още не е нещо то,
но глупаците бяха на власт.

Приказката си има и край:
Вече няма я бъчвата в кра
В "единочка"1 е пратен мъдреца.
И добре ли му е във нея?