На Всеволод Абдулов
Дела... Замъчиха ме мен дела всеки ден, всеки ден. Докрай Горяха песни стихове - глупости, глупости. Година цяла Тя живя - изведнъж, взе, събра и тръгна. И eй Такива тъжни са нещата при мен. Сега - На мен цяла вечер подари, подари, подари, Повярвай Аз само ще приказвам. Изтървани, Изтървани у мен лошо вървяха делата, вървяха делата И изведнъж Изгоряха с пламък докрай - не дела, а пепел... Година цяла Тя живя - изведнъж, взе, събра и тръгна И ето Пак весели неща при мен. Сега - На мен цяла вечер подари, подари, подари Повярвай Аз даже не ще кажа нищо.
© Емил Петров. Превод, 2018