Ето тъй забележителна е службата при обелиска, - Със сигурност знаят всички Че наоколо пролет е истинска Та той е метален - и все едно му е ти далеч ли си или близко, Той има една грижа - да е забележителен и правилно вдигнат Идвай по-бързо да завиждаш на обелиска И побързай: Може съвсем, съвсем за закъснееш като нищо. Горда и непроменлива Е позата на обелиска, - Чакам аз с нетърпение А над него покой и Вселената Та той е метален - и все едно му е ти далеч ли си или близко, Той има една грижа - да е забележителен и да сияе весело Ако ти закъснееш за радостта на обелиска, Знай че и за мене ти можеш съвсем, съвсем да закъснееш... Ако тръгна, не те дочакам - не се сърди Аз просто не съм железен, - Така че ти бързай, Аз съм човек не обелиск. Та той е метален - и все едно му е ти далеч ли си или близко, Той има една грижа - да е забележителен, да олицетворява... На мен ти си нужна днес, а не на обелиска Тъй че побързай: можеш завинаги, завинаги да закъснееш.
© Емил Петров. Превод, 2016