Вагони не обядват Прекъсване те нямат. Вагони честно бягат По най-добра планета. Вагони всякакви, За всички годни. Има и меки и Международни. Вагони прелестни Без изпотени, А все десетници И даже стотници.         На рафт са легнали Торби с консерви. И всяко копеле с Вагон за него си. Порнеш коремчета Тъй акуратничко. Ей идват стотници Та при десятници! Многосемейните И просто всякакви Влизат в купетата, в меките даже. Кой с чантата - върви По траверси с якето. Как щеш - пеша върви, Щом щеш - в телчарника. Вратите с нулите Вонят вагончета. Във тях крадци пътуват, Алкохолици там. А ей топлилнята Чудесно, душно е - Добитъци - четир’десет, за хора - сто души. Къде загадка има? Бий ги с тоягата! За един добитък - Два и половина. Степта люлее се! Вървят вагончета. И само чува се: "Моите лимончета..." Е хайде свършвай де хриплив акордеон! Във тез вагончета - Бедност окаяна Да кажем тясно е, Сукървица от пори... Вагоните от релси слизат И ще се спрат!
© Емил Петров. Превод, 2018