Кълна се, бях готов аз да умра. Да сторя юбилей и в оня свят. Но стана ясно: Десетилетие не е знак. Не юбилей, а просто десетак. (И все пак я «Боржома»1 ми налей за юбилей.) Това са дати редки. Добре де, хайде не е юбилей, А да кажем, две нормални петилетки Така, с какво сме на «неюбилея»? За какво ще пием и ще поговорим? За туй ли, че въпросите в «Конете»2 и «Пелагия»3 Са отговори на историята в «Живите»4. Не е пик, не е зенит, не апогей е! Но пея аз от името на всички зекове5 Да има повече «Живи» и «Пелагеи» Е с една дума, повече «Добри човеци»6 И почести специални нас ни дадоха: Ей парите за три месеца предсрочно, Във вестник гледам - пълно е с регалии - Това аз между редовете го видях. А само за награди не намирам, И съобщения за задграничния гастрол. Седим във определяща година, Както и във решаваща в «Таганка». Затвора бутнаха - боклука е изхвърлен! Но има где да прислоним глава. Започват на площада строеж десетгодишен, Че равновесието да възстановим. Ох, ще отидем, ох, да вървим В Париж мечтахме, и в Челни7 се разпенихме И номадски ще е нашият театър И уличен (към туй се и стремихме). Как е добре: ний тук седим без тапа, Има какво да пием, дъвчим и говорим. 10 години не на пътя за затвора са етапа - Те са етап на път съвсем не лек, а сложен. Пием за тоз, преодолял и смогнал, И в юбилей довел ни като пълководец. За кръстника8! Ний с него време дърпахме Наш първи убедителен «червонец»9. Ний още пием за спявките, съюза, спойката. С приятели от стари времена и нари - За туй че на банкети с нас дажбата делихте, Без да сте взели своят хонор. Оредяват стройните ви редове. Писатели, които уважаваш. Но казват от това се възмъжава. За ваш’те дълги прави трудове - До земя поклон, Абрамов и Можаич10! От нашите лица остана профил детски, Но първородния не е свален кат птица в полет, Привет Андрей, Андрей Андреич Вознесенский11! И нека Бог да ти изпрати втори12. Ах, Зина, жалко, че семейството не стана При нас там в Сечуан - времето е малко И съжалявам, че Гертруда е мойта майка, И че не ми е майка Василиса - Алла. Ах, Ваня, Ваня Бортник, тих окоп ти! Как се гордея, че съм с теб на ти! Жалко, спектакъла не гледа Паша, Павел, Римски папа - Той от теб набрал би доброта. «Таганка», слава! Смей се! Плачи! И викай! Живей и във наслада, и в страдание. И нека наш’те тухли легнат силно - Крайъгълния камък в ново здание.
1 Популярна минерална вода на СССР.
2 Спектакъла «Дървените коне».
3 Част от спектакъла «Дървените коне».
4 Зек - затворник (извлечен от съкращението ЗК - «затворник каналармеец»).
5 Спектакъл «Живия».
6 Има предвид спектакъла «Добрия човек от Сечуан».
7 Париж и Челни - градове в които е имало спектакли на театър «Таганка».
8 Пахан - старият авторитетен крадец. Това се отнася до Ю.П.Любимов, главен директор на Московския театър Драма и комедия на Таганка.
9 Тук: десет години.
10 Абрамов и Можаич - автори на «Таганка».
11 Андрей Андреич Вознесенский, един от най-известните поети от средата на XX век.
12 Алюзия към ред от стихотворение на А.Вознесенски.
 
© Емил Петров. Превод, 2018