Ох, намери, дявол взел го,
Тъга, пролетно - лятна!
Разкажи-поговори ми
Китара десетлетна1!

Ех, раз, този разказ,
е труден за широки маси
Само за другари на театъра
И кореспондентите на ТАСС.

Ще бутна като вятър вас
Ето с таз шега:
Прочутия Петер Вайс2
се оказа... бук сега.

Ех, изведнъж не стана то,
А съвсем обратно:
След краткото «Дознание»3,
Довиждане, «Макинпотт»4

Зад печка хвърлен от някой
спектакъла прашясва:
Кой намисли да си пази
лицата «прекрасни».

Ех, отново, ето пак,
С болка вадят зъб у нас!
«Пазете си лицата ваши»5
от такива зли очи...

Що за сенки на ограда,
шплента на теглича
И с «Живите»6 в тоз тъжен ден
Не излезе нищо.

Ех, отново, ето пак,
И ангел нас не ни спаси
А брезичките чернеят
в ресторанта в този час.
1 Алюзия на редовете: «Поговори и ти със мен китара седемструнна».
2 През 1968 г., след протеста на Питър Вайс срещу съветската инвазия в Чехословакия в театър Таганка, неговата пиеса «Марат-Сад» била забранена.
3 «Запитване».
4 През 1968 г. пиесата на П. Вайс също е снета от репертоара: «Как г-н Мокинпот се е отървал от нещастията си».
5 «Берегите ваши лица». През 1970 г. пиесата, базирана на стиховете на А.Вознесенски, е била забранена да се показва.
6 «Живите» (по повестта на Б.Можаев «Из живота на Федора Кузькин»).
 
© Емил Петров. Превод, 2018