Всъпително слово за Витка Кораблев и сърдечния му приятел - Ваня Диховични Какво стана с пети "А"? Как туй ви се нрави: Сама Вера Павловна С тях няма да се справи! От къде не към дъската, Като снаряди "Фау-2" Ту тежки чанти там летяха, Ту обидни думи все. Бой кипеше, и с цел тайна, Някой с чин врата подпря. Но и битката със чанти Спора не реши сега. Щом такваз е бъркотия - Чакай още нещо там! Що се случи с пети "А", И защо бе тази битка? Сети се нечия мама - Мама все нащрек е тя: "Загубата на "Динамо" В първи кръг срещу "Спартак" "Не - каза таткото на Олег - Сигурно си имат спор: Без засилка кой ще скочи Там до прага от место." Изпратиха в късен час - В четири и половина - Да се оправя в този клас Пионерския ръководител. Вожда пионерски Юра Вик дочу от двора: "Най-важна е - литература!" В отговор се носи: "Ура!" Но сега извика някой От прозорец там отворен "Във век на космични полети" Техника ни трябва точно!" И реши вожда във миг: В пети клас и аз съм бил - Всичко ясно е - при тях има противоречия. Първия глас бе обичен - Нито рязък, нито груб, - Туй е Ваня Диховичний, Всеизвестен книголюб. А гласа на втория Как не ще познаеш - Само Витка Корабльов, такъв да има може. Сега за родителите От ясно е по-ясно: Не е станало в пети "А" Нищо там ужасно.
* * *
Ваня - изключителен е, Разказвач такъв бе! Че даже в междучасията, никой не излиза. Бърборят си зли езици Че дебел е много, - нека! Но пък стихове различни, Ваня наизуст си лее: За Мадрид и за Алтай, За смелите конници... И пол’вината клас смятай са негови поклонници. Но и Витка, той сред всички Имаше авторитет: Витка в трети клас направи Хидропневмо пистолет Изпитване зад реката За момчетата направи - Стреля пистолет водата На сто и петдесет метра И в дворовете околни Всички дружки и приятели Се гордеят, че приятеля им Станал е изобретател. А на Витка и очите Да завържеш с шал дебел, Той с опипване ще може транзистори да събере. Конструира и подемник Със хиляда конски сили И вмонтира и приемник Във хладилник марка "ЗИЛ" Месец нещо майстори от тенджери и от жици И веднъж той подари На училище робот - виж! Нещо Витка май обърка: Против закони всякакви робота с минута по-рано На урока край звъни; Още плъзга се по пода втурва се в класа към Витка... И често дядо му да идва в училището викаха. "Не мога с Витка да се справя При него е наследственост, - На него трябва да влияе Училищна общественост. Не съм учил в академии - Вий решете - каза дядото... Впрочем дядото все нещо Сам изобретява. И направиха събрание: Да мислят взеха, да предлагат. Как на Витка и на Ваньо Цял клас да им повлияе... Ходеше при историк, Ваньо, - най добър по звание. В математиката беше В роля - изоставане. Той - знаещ по литературата Тук четворки - ни една, Но в часове по физкултурата все на болен се преструва. А на вси съревнования: "Кораблев - това е - да!" А пък Диховичний Ваньо Беше... фен запален само. Не четеше Витка книжки, Откъс и от стих не знае; Запъва се чете ли, пише С много, груби грешки А веднъж пък на урок Той така изрича! Уж, че във Владивосток Волго-Дон протича Бъркал дати упорито, - Смял се сам учителя. Но пък много бързо вижте умножал, делил той.
* * *
Събрание бе - глъч и шум, Всеки се перчи само На две се разделиха, уж Тъй по-удобно да се карат. И момичетата там и тук По равно се разделят - И подкрепят ту едната те, Ту страната друга. Преди в девичия народ наставаше по бързо мир - Който там класа им води Той на тях им е кумир. Сега две знамена се веят, Два пътя - и къде да свърнат? Пълководци - два, велики! Към кой от тях да се примъкнат? Изобщо страстите се нажежиха, Всичко се реши на бързо, - И приятелки се виждат В лагери - враждебни, всъщност. Хорово тез: "Физкултура!" Но не ги надвиват никак - Онез крещят: "Литература!" Тез отново: "Техника!" "Ванко слаб е, а Витка ловък, робота сам сглоби". "А Титов на тренировки С Пушкин си върви." Те така и не успяха, спора да решат със седмици. Би се събранието цяло С чанти пълни със учебници Но, като чуха за Титов, Се разотидоха по чинове, - Че след думите на Ваньо Страстите веднага стихнаха - И кога кавгата стихна Всеки да разбира почна Че са събрани не да викат А на двама да помогнат. И измисли как да бъде Бурното събрание: Да ги скрепи един към друг - С цел превъзпитание.
* * *
Витка с Ваньо - какво става, Тъй и не разбраха. Но... събранието искаше, Значи ще се изпълнява. "Значи, - бягай ти до Химки" Нареди на Ваньо - Витка. Ваньо, мокър, зъби стиснал, Но до в къщи си дотича. И напразно се надсмя Кораблев над Ваня: На Ваньо Витка в къщи даде Книга за Испания. Много шум и спор там имаше Ни да седнеш, ни да легнеш, - Че отпърво всеки мислеше, Как другия да преметне. Ваня само де не плаче: Ту приседне, ту пък стане, Ту вземе да реши задача, Ту с премника се хване! Но за Витка бе намерил птици, риби - разни - Той учи стихове сега По страници цели! Веднъж Витка, Ваньо срещна. Реши да му каже: "Ванка, забелязах нещо - Да чета влече ме значи! Ваньо веднага отвърна: "Пипни мускул на ръката! И сега четири пъти на лоста ще се набера Добре е, че ме приобщи Ти мен към атлетиката. А пък вчера аз получих "Пет" по аритметиката И разсмяха се и двама, И решиха между тях, Че до гроба са приятели Изобщо - не разлей вода! ...Може да не е типичен случай Но почти във всеки двор И Ваньо Диховичний има, Има и Витка Корабльов Такива примери са - маса - Може в училище да се справят. Ей що стана в пети "А"! Как туй ви харесва?
© Емил Петров. Превод, 2018