Не ще пиша повести, романи, Или чета фантастика във ъгъла - Лежа във стаята на наркомани Чувствам - сам ще седна на игла. Някой е лекувал бойни рани. Някой, тъй, обеспечил тила... Ех момчета мои наркомани Оставяйте по-скоро игли! В душата ми съмнения нахълтват, В главата ми въпроси се въртят - Аз лежа във стая де са гълтали, Смъркали и боцкали се там. Някой там продупчил си душата. Някой просто пък останал сам... Ей момчета, махайте морфина - Преминете на апоморфин! Тук пък непознат шизофреник - Сестрата влюбена е в него тайно Казва: «Щом пари на мен ми липсват Аз на капки Зимин ще съм ясно» Някой там прободе свойта съвест, Някой в сърце запуши анаша Ех момчета, за вас трябва повест. Жалко, повести аз не пиша. Спешно тук изискват се промени! Най-веселия ни и той утихна. Пети ден на някой търсят вени. Не намират - той от тях отвикна. Някой даже смъркал кокаин Казват че е кефът мигновен: Кой изял кило пък кодеин И изключи се е за този ден. Аз обичам гуляйджии, но не пияни, Аз обичам тъй отчаяни момчета Аз лежа във стая с наркомани - Аз какво ли не съм чул във в нея Някой хвърля кубчета в ръката Някой дъвче здравия волфрам... Вий мъката приели доброволно, Тази песен е написана за вас!
© Емил Петров. Превод, 2018