Помня тази песен някой ми изпълни,
И след час куплетите и си напявах аз:
Мъж, на работа отиващ, целувал жена си,
А майка си пък все забравял да целуне там.

Мой познат поет с безпощадни слова
Във всяка книжка неверните мъже бичува.
Между другото, всеки ден се целува с друга,
А жена си, както винаги, забравя да целува.

Ний се сблъскахме в «Мосфилм» с резултат печален:
Малко филми във «Мосфилм» се правеха сега.
Чуждестранни филми той дублира само,
А да пуска свои, като винаги, забравя.

Активист горещо на събрание районно
Земя да разработват младежи призовава.
На Алтай изпращаше вагон той след вагона,
А да изпрати себе си, както винаги забравя.

Колко пъти мой другар обещаваше и лично,
Че ще зареже водката - клетва даваше,
Но оставайки един, насаме с «Столичная»
Тези свои клетви, както винаги забравяше.

Пея и боя се аз, че някой от залата
За мойто изпълнение после тъй ще каже:
Много, водещия, пееше при концерта,
И програмата да води, като винаги, забрави.