Хвърляй скуката - като семки от диня. Небето синьо и лек е съня. Момък имаше кон и съдба своя имаше Интересна бе тя доде почна война. А на войната като на война, А преди нея както преди нея, - Вред, по вселената една. Той коня яздеше си смело, На пролетта във края и, във края. Последна до войната. Но мъглите носеха се вече по росата. Град мина по поля и по мечти. И мъглите за да се разбягат, Момъкът там бе нужен именно. Там - на войната като на война. А преди нея както преди нея, - Навред, по вселената една, Той коня яздеше си смело, На пролетта във края и, във края Последна до войната. От блата ли духна или от килии Ураган, сняг и град бе поравно. Ветрове стихват, разбиват, замират Ветрове парят на момците дланите Там - на войната като на война А преди нея както преди нея, - Навред, по вселената една Той коня яздеше си смело На пролетта във края и, във края Последна до войната.
© Емил Петров. Превод, 2018