Обичам те сега Не тайно и за показ. Не "след" или "преди" в лъчите ти изгарям. На сила ли, на смях, Но обичам те сега. А в предишното не искам, а в бъдеще не зная В предишното "аз обичах" от гроба по-печален, И нежното у мен безкрило е и пари, Макар, че поета на поетите е казвал: "Аз ви обичах, любовта ми може..." Тъй казват за отхвърлен, прецъфтял В това и жалост има а и снизхождение, Като към детронирания крал. Тук съжаление за минало има Стремеж, но със изгубена стремителност. И недоверието към "Аз ви обичам". Обичам те сега Без загуби и мерки, Сега е мойто време, не ще прережа вени! По времето, във бъдеще, сега Не дишам с минало, за бъдно не бълнувам. Ще дойда пеш и с плуване, При теб, глава вземи ми С вериги на краката и с тежести по пуд1 са По грешка само ти не ме заставяй, Че, след "аз обичам" добавил бих "ще бъда" Горчивина в това "ще бъда" има, доста странно, Подправен подпис, като червоточина И люк за отстъпление, запасен, Без цвят отрова на дъното на чашата И също като истинска плесница, Съмнение, във "аз обичам" днес. А френски сън сънувам С обилни времена, Где в бъдеще сгрешено е, а в минало - различно. На стълб позорен аз съм прикован, Към бариерата езикова извикан. О разлика в езиците! Не е на състояние провал! Но изход ние двама ще търсим и намерим. Обичам те и в трудни времена И в бъдеще, и в минало сегашно!..
© Емил Петров. Превод, 2018