Сън сънувам - ето на: Ковчег сред квартира, На мойто погребение Събраха се вампири, - Взеха да говорят речи - Все за дълголетие, Кръв да смучат-ще почакат: Вкусно е - за десерт е. В ковчега пъхаха те някак, А най силния вампир Все натискал и набивал, - И трамбовал плътно, - От зор сумтеше, плюеше И вадеше зъб жълтия. Много ловък дух един Чукна по коляно, Тръгна и почти без шум Ми вената ухапа. А кръвопиец умен вече Застана до главата И вдъхновено произнесе Реч за кръв в телата. И почетния караул Изплака за приличие, Но взорове аз чувствам серия На мойта, сънната артерия: Щом артерия прониже някой Сън да загубя ме заплашва Чакайте и скрийте кука! По дяволите, где сте! Аз наоколо ви чувам Значи, мъртъв не съм. Отрова капнаха в виното, Е, а ний се нахвърлихме Искаха да ме опият, но Много се изложиха. Тоз, отварата що пи Всъщност глупост стори А на мен повръща се От отварата магьосна: Здравето ми е добро, И ядох плътно аз отвара. И защо сега лежа, На глупак се правя, - Защо, например, не ръмжа И тях да ги уплаша?! Отдавна да ги бях изгонил С лудория смела - Да се поразмърдам, но... Глупости не правя. Безопасен като червей, Аз лежа, а таласъм С чашата се носи - Сега навярно ще се хвърли Един във шията се вглежда... Е, гад, той ще ми падне! Кръвожадно виеха, Извадиха жилата - И кръвчицата ми мила в чаши я наляха. Чакайте - ще влея сам, - Зная, зная - вкусна е! На ви, мойта кръв сега, Кръвопийци гнусни! А сам - не се напрегнах аз. Юмрук да стисна не опитах, - Защото кой не се напряга - Той никога не се събужда, Той много малко на риск ляга И много повече се запазва. Ето мравки на гърба Смъртоносни бягат, А мойта цяла работа да се събудя значи! ...Какво, да кажа, от що - страх? (А сънищата - си вървят)... Ами това, че аз се будя - А пък те остават!..                            
© Емил Петров. Превод, 2018