Стоеше къщата, на всичките позната, Още Наполеон я бе заварил, Но тя определена беше за събаряне Отдавна жителите бяха я оставили, Но засега стоеше... Студено, студено, студено е в къщата. С параден вход отдавна не отварян, Прозорците момчета са разбили вече, Мазилка е нападала навред, - Но нещо в тази къща си остава На етажа трети... Ахкало, охкало, тряскало в къщата И децата често се оплакваха на мама И къщата избягваха от тази страна. Обединяваха се със съседните дворове, Въоръжени с лостове, лопати, Там влязаха тълпа. Портиери, портиери, портиери тихо Те стоят и недоумяват, Назад те бързат, без да крият страх, - Току виж там духа на Наполеон витае А може би е просто слухова Халюцинация? Страшно, страшно, страшно за портиери Но накрая заповед за къщата излезе И ей работникът - що къщата събаря, - С размах удари с тежестта по покрива, А после кле се, че сякаш той е чул, Как някой бил застенал. Жално е, жално е, жално е във къщата ...Не се тресат от страх децата вече Няма я къщата два века що стоя, И скоро тук по план за реконструкции Етажи десетки нагоре ще се вдигнат Бетон, стъкло, метал... Забавно, страхотно пъстро ще стане.
© Емил Петров. Превод, 2019